Защо котката има мокър нос?

Носът е едно от най-важните сетива на котките. Обонянието им (както и на повечето животни) е десетки пъти по-чувствително от това на хората. Това им позволява да разпознават и разделят миризмите на съставните им елементи, като по този начин се ориентират в пространството. След като идентифицират даден обект, котките вземат решение – възприемат го като опасен, подозрителен, вкусен и т.н.

Носът на котката обикновено трябва да е влажен и хладен. В зависимост от емоционалното състояние на животното, климата и други външни фактори, може да се появи лека сухота. Например, когато котката спи или дремва, както и в продължение на 30-60 минути след събуждане.

По време на активна игра, особено ако апартаментът или къщата са твърде задушни, носната лигавица изсъхва, което също не е причина за тревога. Сухите носове са често срещани и при котки под стрес или поради лошо хранене (глад, преяждане). Ако обаче животното се държи необичайно и анормалното състояние на носа продължава за дълъг период (няколко часа или цял ден), е необходима ветеринарна консултация.

Съдържание

1 Как работи носът на котката
2 Кога да се тревожите
3 Грижа за носа

Как работи носът на котката

Носът на котката е сложна система, анатомично състояща се от два прохода, разделени от хрущялна тъкан. Вътрешността е покрита с лигавица, която е пронизана с множество нервни окончания и кръвоносни капиляри. Основната роля на лигавицата е да предпазва от битови замърсители, вируси и бактерии, които могат да се предават от други животни и хора.

Лигавицата съдържа и обонятелни рецептори, които котките използват, за да възприемат света около себе си. При вдишване въздухът не навлиза веднага в белите дробове, а се филтрира през специални пори и клапани в носните проходи. Епителните рецептори „диагностицират“ миризмите, получени отвън, и изпращат подходящи сигнали до мозъка – опасност пред нас, гореща храна, ръцете на стопанина, ядосано куче.

Носната кухина съдържа и специализирани жлези, които отделят слузест секрет, който предпазва външната ушна мида от изсъхване и напукване. Благодарение на постоянната влага, животното може не само да регулира телесната си температура, но и значително да разшири обонянието си.

Важно: котките са устроени така, че да не се потят естествено, а носовете им са основният регулатор на топлината на тялото. Те действат като естествен „охладител“ по време на периоди на прекомерна активност или повишаване на температурите навън през лятото.

Кога да се тревожите

Един от първите симптоми, сигнализиращи за заболяване или неразположение при домашния любимец, е сух, горещ нос. Важно е обаче да се помни, че телесната температура на котките се различава от тази на хората и в идеалния случай е 38-39°C. Напълно здраво животно все пак може да усеща горещ нос.

Признаците, които показват, че котката е болна, могат да включват следното:

Има обилно течение от носа, а ушите парят. Симптомите показват инфекция, като например ринотрахеит или панлевкопения.
Прекомерно мокър нос, повишена телесна температура, кихане, загуба на апетит. Възможно е това студено или ОРВИ.
Обилно течение от носа с кръв или гной. В носния проход може да е попаднал чужд предмет.
Прекомерното отделяне на слуз от носа може да е алергична реакция към битови химикали, растителен прашец, тютюнев дим, приети лекарства, домашен или уличен прах.
Ушната мида е много влажна, а котката хърка тежко и диша предимно през устата. Тези симптоми могат да показват наличието на полип и увреждане на лигавицата в носната кухина.
Мокър и много студен нос показва, че животното е хипотермично или отровено.

Цветът на носа може също да показва здравословни проблеми. Синкавият оттенък обикновено е следствие от проблеми със сърдечно-съдовата система. Жълтият цвят почти винаги показва проблеми с бъбреците или черен дроб (възможно) цироза)Белият цвят показва промени във функционирането на кръвоносната система.

Грижа за носа

Здравата котка се справя много добре със собствената си хигиена. С повишаване на температурата на въздуха, тя започва да се облизва по-активно и да овлажнява носа си. Същото се случва, когато върху носната мида попаднат отломки, прах или други замърсители. В дивата природа животните почистват носовете си механично чрез контакт с дървета, растения, трева и др. Вътрешните котки решават този проблем чрез интензивно почистване.

Единственото изключение са породите с плоска муцуна, чиито анатомични пропорции са променени чрез селективно развъждане. Поради изкривена носна преграда, тези котки често развиват корички и излишна слуз по или около носа. В такива случаи е важно внимателно да се отстранят всички люспи и остатъци от слуз с памучни тампони или тампони.

Какво е забранено:

Избършете носа си с антибактериални или парфюмирани спиртни кърпички. Това може да причини тежка алергична реакция.
Използвайте йод или брилянтно зелено за дезинфекция, особено ако има пукнатини или драскотини по носа. Това може да причини изгаряне и подуване, което от своя страна ще затрудни дишането на животното и ще причини допълнителен стрес.

Във всеки случай, никога не трябва да се самолекувате и при първите признаци на заболяване трябва да се консултирате с лекар за диагноза и последващо лечение.